yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
7.03.2017 г., 19:24 ч.

Лутане 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
369 1 9

Свито е сърцето от болка.

Зад всяка усмивка се крие тъга.

И слънцето не смогва да стопли

душата тревожна. Небето е свело чело и страда

за похабената нежност.

А човекът какво е?

Втъкано в него добро и зло

или дълбоко са заседнали усмивка и болка.

Жажда за нежни ласки или само протегнати ръце.

Дали той недостатъчно търси радостта,

или в тишината на времето

не усеща омаята на вселената.

И ако това е така и се случи слънцето да огрее

и земята сияе красиво,

човека ще бъде човек.

И когато си повярвал и тръгнеш напред

за миг се вмъква лъжата,

а истината е разбита.

А може би това се казва лутане във времето

на една късна човешка есен.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти Владислав за коментара
  • Благодаря ти Силве за коментара
  • "слънцето не смогва да стопли
    душата тревожна. "
    Много ми хареса стихът!
  • Благодаря ти Еси за коментара
  • Силен, философски стих! Определено ми хареса!
  • Благодаря ви Гаврил, Младен и Васе за коментара
  • Харесах! Поздрави!
  • Лутането понякога е най-верният и дори единствено възможен път към Истината. Няма правилни пътища към нея. Поздравление, Йонка. Поднасяш философски поетичен текст. В тези текстове, по скромната ми преценка, е силата ти.
  • Образът на една"късна човешка есен",лутаща се в лабиринта на времето.
    Тъжно и истинско.
    Поздрав от мен!
Предложения
: ??:??