Лутане
Свито е сърцето от болка.
Зад всяка усмивка се крие тъга.
И слънцето не смогва да стопли
душата тревожна. Небето е свело чело и страда
за похабената нежност.
А човекът какво е?
Втъкано в него добро и зло
или дълбоко са заседнали усмивка и болка.
Жажда за нежни ласки или само протегнати ръце.
Дали той недостатъчно търси радостта,
или в тишината на времето
не усеща омаята на вселената.
И ако това е така и се случи слънцето да огрее
и земята сияе красиво,
човека ще бъде човек.
И когато си повярвал и тръгнеш напред
за миг се вмъква лъжата,
а истината е разбита.
А може би това се казва лутане във времето
на една късна човешка есен.
© Йонка Янкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти Владислав за коментара
-
Благодаря ти Силве за коментара
-
"слънцето не смогва да стопли
душата тревожна. "
Много ми хареса стихът! -
Благодаря ти Еси за коментара
-
Силен, философски стих! Определено ми хареса!
-
Благодаря ви Гаврил, Младен и Васе за коментара
-
Харесах! Поздрави!
-
Лутането понякога е най-верният и дори единствено възможен път към Истината. Няма правилни пътища към нея. Поздравление, Йонка. Поднасяш философски поетичен текст. В тези текстове, по скромната ми преценка, е силата ти.
-
Образът на една"късна човешка есен",лутаща се в лабиринта на времето.
Тъжно и истинско.
Поздрав от мен!
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
