Лутане
Свито е сърцето от болка.
Зад всяка усмивка се крие тъга.
И слънцето не смогва да стопли
душата тревожна. Небето е свело чело и страда
за похабената нежност.
А човекът какво е?
Втъкано в него добро и зло
или дълбоко са заседнали усмивка и болка.
Жажда за нежни ласки или само протегнати ръце.
Дали той недостатъчно търси радостта,
или в тишината на времето
не усеща омаята на вселената.
И ако това е така и се случи слънцето да огрее
и земята сияе красиво,
човека ще бъде човек.
И когато си повярвал и тръгнеш напред
за миг се вмъква лъжата,
а истината е разбита.
А може би това се казва лутане във времето
на една късна човешка есен.
© Йонка Янкова All rights reserved.
