31 mar 2009, 8:58

Лутане съм

  Poesía » Otra
813 0 1

Лутане е мойто име,
чупене е моят звук.
Листът бял ме приютява
и спасява... никой друг.
Недоволство е сърцето
и безсъние - плътта.
Сивотата на небето
е декорът в мен сега.
В личната ми нова пролет,
неочаквана слана.
А крилете ми, без полет,
спомени от синева.
Разстояния огромни
между нас от суета,
кръгове от монотонност,
път без изход, тъмнина...
Лутане съм безгранично,
чупене съм чак до прах...
бях родена да обичам,
бях щастлива и не бях.
Няма смисъл равносметки 
да ме мъчат, затова
казвам днес на мойте клетки
да не чакат любовта.

27 04 05

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рот Блак Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...