Mar 31, 2009, 8:58 AM

Лутане съм

  Poetry » Other
809 0 1

Лутане е мойто име,
чупене е моят звук.
Листът бял ме приютява
и спасява... никой друг.
Недоволство е сърцето
и безсъние - плътта.
Сивотата на небето
е декорът в мен сега.
В личната ми нова пролет,
неочаквана слана.
А крилете ми, без полет,
спомени от синева.
Разстояния огромни
между нас от суета,
кръгове от монотонност,
път без изход, тъмнина...
Лутане съм безгранично,
чупене съм чак до прах...
бях родена да обичам,
бях щастлива и не бях.
Няма смисъл равносметки 
да ме мъчат, затова
казвам днес на мойте клетки
да не чакат любовта.

27 04 05

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рот Блак All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...