Лутане е мойто име,
чупене е моят звук.
Листът бял ме приютява
и спасява... никой друг.
Недоволство е сърцето
и безсъние - плътта.
Сивотата на небето
е декорът в мен сега.
В личната ми нова пролет,
неочаквана слана.
А крилете ми, без полет,
спомени от синева.
Разстояния огромни
между нас от суета,
кръгове от монотонност,
път без изход, тъмнина...
Лутане съм безгранично,
чупене съм чак до прах...
бях родена да обичам,
бях щастлива и не бях.
Няма смисъл равносметки 
да ме мъчат, затова
казвам днес на мойте клетки
да не чакат любовта.

27 04 05