16 abr 2015, 23:21

Лястовица

  Poesía » Otra
522 0 0

 

                                                                                       

Бедната, невинна лястовичка,

хайде, чуй ме, престани.

Защо се мъчиш тъй самичка

за гнездо, и покрив, и стени?

 

Що надежда ти да вложиш

в дом направен от развалини?

Колкото усилия и да положиш,

вятър със земята ще го изравни.

 

Ти навсякъде ще си бездомна -

откажи се вече и не се мъчи.

Създадена си с цел да си свободна,

а стените свиват твоите мечти.
 

     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Връзки за обувки Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...