12 ago 2007, 20:09

ЛЯСТОВИЦА БЯЛА

  Poesía
736 0 6

В настинал ден, с дъждовни чувства,
за тебе ще съм клонка за огнище,
която с топлина да нараниш.
Под сухата ми плът ще се взриви
сърцето ми, събрало шепа вяра,
че съм за теб
онази лястовица бяла,
която, с къшей сила във нозете,
до края на света да дириш...
че и оттатък.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И на мен ми хареса!Нека да бъде!!!Поздрав!!!
  • Как не съм те открила досега? Много хубаво пишеш, вече ще те чета. Поздрави!
  • Чудесно! Поздравявам те.
  • Благодаря на всички за хубавите думи.Вярно е,че в основата на написаното лежи Йовковата бяла лястовица...А не иска ли (тайничко)всеки един от нас да бъде нечия бяла лястовица!?Аз искам и се надявам,че съм!Поздрави!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Много добре написно. Незнам защо , но ми напомни за онази бяла лястовичка от ''По жицата'' на Йордан Йовков.
    Поздрави!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...