В настинал ден, с дъждовни чувства,
за тебе ще съм клонка за огнище,
която с топлина да нараниш.
Под сухата ми плът ще се взриви
сърцето ми, събрало шепа вяра,
че съм за теб
онази лястовица бяла,
която, с къшей сила във нозете,
до края на света да дириш...
че и оттатък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse