12 авг. 2007 г., 20:09

ЛЯСТОВИЦА БЯЛА

Поэзия

732 0 6

В настинал ден, с дъждовни чувства,
за тебе ще съм клонка за огнище,
която с топлина да нараниш.
Под сухата ми плът ще се взриви
сърцето ми, събрало шепа вяра,
че съм за теб
онази лястовица бяла,
която, с къшей сила във нозете,
до края на света да дириш...
че и оттатък.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

тюркоаз (Мариола Томова)

И на мен ми хареса!Нека да бъде!!!Поздрав!!!

2007-08-13T08:17:20+03:00
Nelsan (Нели Вангелова)

Как не съм те открила досега? Много хубаво пишеш, вече ще те чета. Поздрави!

2007-08-12T22:18:18+03:00
eddie (Ивайло Яков)

Чудесно! Поздравявам те.

2007-08-12T21:31:28+03:00
марси (Мери Добрева)

Благодаря на всички за хубавите думи.Вярно е,че в основата на написаното лежи Йовковата бяла лястовица...А не иска ли (тайничко)всеки един от нас да бъде нечия бяла лястовица!?Аз искам и се надявам,че съм!Поздрави!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

2007-08-12T21:11:09+03:00
sunshine9 (Ангелче)

Много добре написно. Незнам защо , но ми напомни за онази бяла лястовичка от ''По жицата'' на Йордан Йовков.
Поздрави!

2007-08-12T20:31:07+03:00