В настинал ден, с дъждовни чувства,
за тебе ще съм клонка за огнище,
която с топлина да нараниш.
Под сухата ми плът ще се взриви
сърцето ми, събрало шепа вяра,
че съм за теб
онази лястовица бяла,
която, с къшей сила във нозете,
до края на света да дириш...
че и оттатък.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up