Aug 12, 2007, 8:09 PM

ЛЯСТОВИЦА БЯЛА

  Poetry
735 0 6

В настинал ден, с дъждовни чувства,
за тебе ще съм клонка за огнище,
която с топлина да нараниш.
Под сухата ми плът ще се взриви
сърцето ми, събрало шепа вяра,
че съм за теб
онази лястовица бяла,
която, с къшей сила във нозете,
до края на света да дириш...
че и оттатък.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Добрева All rights reserved.

Comments

Comments

  • И на мен ми хареса!Нека да бъде!!!Поздрав!!!
  • Как не съм те открила досега? Много хубаво пишеш, вече ще те чета. Поздрави!
  • Чудесно! Поздравявам те.
  • Благодаря на всички за хубавите думи.Вярно е,че в основата на написаното лежи Йовковата бяла лястовица...А не иска ли (тайничко)всеки един от нас да бъде нечия бяла лястовица!?Аз искам и се надявам,че съм!Поздрави!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Много добре написно. Незнам защо , но ми напомни за онази бяла лястовичка от ''По жицата'' на Йордан Йовков.
    Поздрави!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...