ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
3 abr 2012, 16:30

Лястовица бяла

1.1K 0 22

Ще седна на перваза на съмнението

и ще надникна в твоите въпроси,

във тях недей търси спасение,

а в пролетна бездумка цветнокоса...

 

Ще метнеш слънцето с ръката си изящна

и в мартеница ще завържем  вятъра,

а зимата ще се разтапя – бясна,

че сме прегърнали с очите лятото...

 

Вините ни ще борят болки - с устните,

а пък сълзите ни ще са кърма за смелост

и ще отгледаме в прегръдките си истина,

че се завръщат лястовици бели...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0