ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
3 abr 2012, 16:30

Лястовица бяла

1.1K 0 22

Ще седна на перваза на съмнението

и ще надникна в твоите въпроси,

във тях недей търси спасение,

а в пролетна бездумка цветнокоса...

 

Ще метнеш слънцето с ръката си изящна

и в мартеница ще завържем  вятъра,

а зимата ще се разтапя – бясна,

че сме прегърнали с очите лятото...

 

Вините ни ще борят болки - с устните,

а пък сълзите ни ще са кърма за смелост

и ще отгледаме в прегръдките си истина,

че се завръщат лястовици бели...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0