Лястовица бяла
Ще седна на перваза на съмнението
и ще надникна в твоите въпроси,
във тях недей търси спасение,
а в пролетна бездумка цветнокоса...
Ще метнеш слънцето с ръката си изящна
и в мартеница ще завържем вятъра,
а зимата ще се разтапя – бясна,
че сме прегърнали с очите лятото...
Вините ни ще борят болки - с устните,
а пък сълзите ни ще са кърма за смелост
и ще отгледаме в прегръдките си истина,
че се завръщат лястовици бели...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
