Ще седна на перваза на съмнението
и ще надникна в твоите въпроси,
във тях недей търси спасение,
а в пролетна бездумка цветнокоса...
Ще метнеш слънцето с ръката си изящна
и в мартеница ще завържем вятъра,
а зимата ще се разтапя – бясна,
че сме прегърнали с очите лятото...
Вините ни ще борят болки - с устните,
а пък сълзите ни ще са кърма за смелост
и ще отгледаме в прегръдките си истина,
че се завръщат лястовици бели...
© Михаил Цветански All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
