16 oct 2021, 12:13

Лястовица бяла

  Poesía » Otra
685 0 1

Чуден сън сънувах с отворени очи,

на рамото ми кацна лястовица бяла,

болката в сърцето престана да горчи,

сякаш бяла пролет в мен бе разцъфтяла.

Молех се и исках сънят да продължи,

на рамото ми да остане тя завинаги,

но прозрях,че на мечтите тя принадлежи,

и не може да живее в земните съдби.

Само в съня ни идва, щом настане мрак,

раните ни да превърже, да ни вдъхне воля,

и разсъмне ли отлита на друго рамо пак,

с бяло биле да лекува земната неволя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...