Oct 16, 2021, 12:13 PM

Лястовица бяла

  Poetry » Other
680 0 1

Чуден сън сънувах с отворени очи,

на рамото ми кацна лястовица бяла,

болката в сърцето престана да горчи,

сякаш бяла пролет в мен бе разцъфтяла.

Молех се и исках сънят да продължи,

на рамото ми да остане тя завинаги,

но прозрях,че на мечтите тя принадлежи,

и не може да живее в земните съдби.

Само в съня ни идва, щом настане мрак,

раните ни да превърже, да ни вдъхне воля,

и разсъмне ли отлита на друго рамо пак,

с бяло биле да лекува земната неволя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кръстина Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...