Чуден сън сънувах с отворени очи,

на рамото ми кацна лястовица бяла,

болката в сърцето престана да горчи,

сякаш бяла пролет в мен бе разцъфтяла.

Молех се и исках сънят да продължи,

на рамото ми да остане тя завинаги,

но прозрях,че на мечтите тя принадлежи,

и не може да живее в земните съдби.

Само в съня ни идва, щом настане мрак,

раните ни да превърже, да ни вдъхне воля,

и разсъмне ли отлита на друго рамо пак,

с бяло биле да лекува земната неволя.