Лястовица бяла
682
0
1
Чуден сън сънувах с отворени очи,
на рамото ми кацна лястовица бяла,
болката в сърцето престана да горчи,
сякаш бяла пролет в мен бе разцъфтяла.
Молех се и исках сънят да продължи,
на рамото ми да остане тя завинаги,
но прозрях,че на мечтите тя принадлежи,
и не може да живее в земните съдби.
Само в съня ни идва, щом настане мрак,
раните ни да превърже, да ни вдъхне воля,
и разсъмне ли отлита на друго рамо пак,
с бяло биле да лекува земната неволя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кръстина Тодорова Всички права запазени
