24 jul 2012, 13:10

Лястовича обич 

  Poesía » De amor
864 0 12

Лястовича обич

 

 

 

 

На рамото му вече не заспивам,

подсмърчам си на сухо под стрехата.

Не диря обич, спомени намирам -

разплакана, нищожна, непозната...

 

И нощем ми е тежко, но сънувам.

Не топли одеалото студено.

В просъница усещам, че бълнувам,

проклинайки и себе си, и него.

 

С последни сили връщам се обратно,

подслон за кратко мълком да намеря.

Изстиналите чувства безвъзвратно

не ще да стоплят моята постеля.

 

И моля се, и падам на колене.

Въздъхвам и заплаквам. И си тръгвам.

От лястовича обич съм ранена -

за сетен път посоката обърках...

 

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??