Лястовича обич
Лястовича обич
На рамото му вече не заспивам,
подсмърчам си на сухо под стрехата.
Не диря обич, спомени намирам -
разплакана, нищожна, непозната...
И нощем ми е тежко, но сънувам.
Не топли одеалото студено.
В просъница усещам, че бълнувам,
проклинайки и себе си, и него.
С последни сили връщам се обратно,
подслон за кратко мълком да намеря.
Изстиналите чувства безвъзвратно
не ще да стоплят моята постеля.
И моля се, и падам на колене.
Въздъхвам и заплаквам. И си тръгвам.
От лястовича обич съм ранена -
за сетен път посоката обърках...
© Яна All rights reserved.
