Тя все още е тук,
значи още е лято,
а врабците напук,
алчни погледи мятат.
В сивите им души,
вече зима върлува.
Гладният не греши,
чакат да отпътува.
Тя все ще е тук
и светулки сънува,
зов от топлия юг,
във съня си дочува.
И ще литнат ята,
есенни каравани,
в пустите им гнезда,
топлинка ще остане.
За да стопли сърце,
в дълга ледена зима,
лястовиче перце,
пише: Пролет ще има....
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados