Тя все още е тук,
значи още е лято,
а врабците напук,
алчни погледи мятат.
В сивите им души,
вече зима върлува.
Гладният не греши,
чакат да отпътува.
Тя все ще е тук
и светулки сънува,
зов от топлия юг,
във съня си дочува.
И ще литнат ята,
есенни каравани,
в пустите им гнезда,
топлинка ще остане.
За да стопли сърце,
в дълга ледена зима,
лястовиче перце,
пише: Пролет ще има....
© Надежда Ангелова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
