Тя все още е тук,
значи още е лято,
а врабците напук,
алчни погледи мятат.
В сивите им души,
вече зима върлува.
Гладният не греши,
чакат да отпътува.
Тя все ще е тук
и светулки сънува,
зов от топлия юг,
във съня си дочува.
И ще литнат ята,
есенни каравани,
в пустите им гнезда,
топлинка ще остане.
За да стопли сърце,
в дълга ледена зима,
лястовиче перце,
пише: Пролет ще има....
© Надежда Ангелова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
