22 sept 2014, 19:27

Лястовички

  Poesía » Otra
1.2K 0 8

 

 

Лястовички

 

Лястовички мои, хей, добре дошли,
волни като вятър и красиви,
с виртуозен полет, мили и добри,
и грижовни, сръчни, обичливи.

Зная, пак ще тръгнете наесен,
надалече, някъде на юг.
Но в сърцата обич е стаена
към гнездата с рожбите ви тук.

Ще се върнете със пролетта...
Щом ви видя, ведро се усмихвам.
В мен криле размахва любовта,

дните ми изгряват по-щастливи.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сашо Маринов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...