Sep 22, 2014, 7:27 PM

Лястовички

  Poetry » Other
1.2K 0 8

 

 

Лястовички

 

Лястовички мои, хей, добре дошли,
волни като вятър и красиви,
с виртуозен полет, мили и добри,
и грижовни, сръчни, обичливи.

Зная, пак ще тръгнете наесен,
надалече, някъде на юг.
Но в сърцата обич е стаена
към гнездата с рожбите ви тук.

Ще се върнете със пролетта...
Щом ви видя, ведро се усмихвам.
В мен криле размахва любовта,

дните ми изгряват по-щастливи.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сашо Маринов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...