26 abr 2014, 9:01

Лятна нощ

1.4K 0 8

Притихна полето

под нежния плащ на нощта,

полегна в небето

самотната бледа луна.

Засвири им нежно

на вятър приспивната песен,

щурците прилежно

строиха в тревите оркестър.

Светулки игриви

запалиха нежни светлици,

реката бъбрива

разля тишина във водите си.

Поляни зелени

измиха деня от тревите,

гората постели

килими за танца на дивите.

 

Ухание нежно

на лято и цветна омая

разля безметежност.

Тази нощ на магия ухае.

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биляна Битолска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Лятна и приятна Мис
  • Благодаря, Емо, просто ми се прииска вече да е лято
  • Този стих на магия ухаеПрекрасно Дъга. И както е казала Кети - украсява света. Сърдечни поздрави!
  • Стилян, дано стихото ми ти е донесло цветни сънища
    Благодаря, Ена, радвам се, че съм успяла да ти доставя малко приказност и приятни емоции
  • Ехаааааа!!!
    Каква картина само си нарисувала!
    Толкова нежно и наситено с красота... и с нещо добро... и с усещане за уют... и с една мекота като ласка...
    Божествено е, Биляна!!!
    Разтопих се, ама наистина
    Благодаря ти за магията на твоята поезия!!!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...