26 апр. 2014 г., 09:01

Лятна нощ

1.4K 0 8

Притихна полето

под нежния плащ на нощта,

полегна в небето

самотната бледа луна.

Засвири им нежно

на вятър приспивната песен,

щурците прилежно

строиха в тревите оркестър.

Светулки игриви

запалиха нежни светлици,

реката бъбрива

разля тишина във водите си.

Поляни зелени

измиха деня от тревите,

гората постели

килими за танца на дивите.

 

Ухание нежно

на лято и цветна омая

разля безметежност.

Тази нощ на магия ухае.

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биляна Битолска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Лятна и приятна Мис
  • Благодаря, Емо, просто ми се прииска вече да е лято
  • Този стих на магия ухаеПрекрасно Дъга. И както е казала Кети - украсява света. Сърдечни поздрави!
  • Стилян, дано стихото ми ти е донесло цветни сънища
    Благодаря, Ена, радвам се, че съм успяла да ти доставя малко приказност и приятни емоции
  • Ехаааааа!!!
    Каква картина само си нарисувала!
    Толкова нежно и наситено с красота... и с нещо добро... и с усещане за уют... и с една мекота като ласка...
    Божествено е, Биляна!!!
    Разтопих се, ама наистина
    Благодаря ти за магията на твоята поезия!!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...