Вятър скрива се в листата,
нещо на ухо шепти.
Най-щастливи на земята,
крачим двама – аз и ти.
И мечтите – волни птици –
носят се в нощта безлунна.
Понамигват ми звездици,
казват ми да те целуна
Чак тогаз ще стане чудо:
сърпът лунен ще нарасне!
Бий сърцето ми в полуда –
с твоето, звезда прекрасна.
Теб целувам ненаситно,
ти отвръщаш като ехо...
...Неусетно в миг отлитат
твоите и мои дрехи...
© Живодар Душков Todos los derechos reservados