Лятна нощ
Вятър скрива се в листата,
нещо на ухо шепти.
Най-щастливи на земята,
крачим двама – аз и ти.
И мечтите – волни птици –
носят се в нощта безлунна.
Понамигват ми звездици,
казват ми да те целуна
Чак тогаз ще стане чудо:
сърпът лунен ще нарасне!
Бий сърцето ми в полуда –
с твоето, звезда прекрасна.
Теб целувам ненаситно,
ти отвръщаш като ехо...
...Неусетно в миг отлитат
твоите и мои дрехи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живодар Душков Всички права запазени
