Обичах те толкова дълго

и нещастните сълзи преглъщах ги безмълвно.

Всеки твой поглед запечатвах надълбоко.

Всяка твоя дума аз помнех я задълго.

И месец подир месец си течеше,

а пламъкът в мен все така гореше.

Във всяко цвете аз те припознавах,

във всеки ветрен шепот аз те чувах.

За да те видя аз живеех всеки ден.

Бях готова да се бия дори като вълк обезумен...

Но всичко бе до вчера

и сили аз успях да събера

да забравя теб и любовта си

и всички спомени със нея...

И все пак лятото дойде

и макар и самота да ме обзе,

всеки край на начало е основа

и щастие отново да намеря съм готова...