Aug 3, 2010, 4:14 PM

Лятна самота

  Poetry » Love
984 0 0

 

Обичах те толкова дълго

и нещастните сълзи преглъщах ги безмълвно.

Всеки твой поглед запечатвах надълбоко.

Всяка твоя дума аз помнех я задълго.

И месец подир месец си течеше,

а пламъкът в мен все така гореше.

Във всяко цвете аз те припознавах,

във всеки ветрен шепот аз те чувах.

За да те видя аз живеех всеки ден.

Бях готова да се бия дори като вълк обезумен...

 

Но всичко бе до вчера

и сили аз успях да събера

да забравя теб и любовта си

и всички спомени със нея...

 

И все пак лятото дойде

и макар и самота да ме обзе,

всеки край на начало е основа

и щастие отново да намеря съм готова...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габи Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...