3.08.2010 г., 16:14

Лятна самота

986 0 0

 

Обичах те толкова дълго

и нещастните сълзи преглъщах ги безмълвно.

Всеки твой поглед запечатвах надълбоко.

Всяка твоя дума аз помнех я задълго.

И месец подир месец си течеше,

а пламъкът в мен все така гореше.

Във всяко цвете аз те припознавах,

във всеки ветрен шепот аз те чувах.

За да те видя аз живеех всеки ден.

Бях готова да се бия дори като вълк обезумен...

 

Но всичко бе до вчера

и сили аз успях да събера

да забравя теб и любовта си

и всички спомени със нея...

 

И все пак лятото дойде

и макар и самота да ме обзе,

всеки край на начало е основа

и щастие отново да намеря съм готова...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габи Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...