8 jul 2022, 20:27

Лято 

  Poesía » Filosófica
392 0 5

Лято

 

Би било добре да си до мен, лято,

когато тръгнат позлатените полета

да пътуват на дървени осеви коли,

да се прибират в блесналите къщи.

 

Тинтявите дават гръб на билата

и изопват тънкостеблени тетива.

С теб съм в развитие на емоции,

но крият ли цветя кристали-сълзи.

 

Този звън, излят от жълти чашки,

ще разпадне думите в опиянение.

Чувствата ще акустират в мълчание,

в легенда за омагьосаните пътеки.

 

 

 

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??