Лято
Би било добре да си до мен, лято,
когато тръгнат позлатените полета
да пътуват на дървени осеви коли,
да се прибират в блесналите къщи.
Тинтявите дават гръб на билата
и изопват тънкостеблени тетива.
С теб съм в развитие на емоции,
но крият ли цветя кристали-сълзи.
Този звън, излят от жълти чашки,
ще разпадне думите в опиянение.
Чувствата ще акустират в мълчание,
в легенда за омагьосаните пътеки.
© Мария All rights reserved.
The work is a contestant:
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
благодаря, Вики.