Лято
Лято
Би било добре да си до мен, лято,
когато тръгнат позлатените полета
да пътуват на дървени осеви коли,
да се прибират в блесналите къщи.
Тинтявите дават гръб на билата
и изопват тънкостеблени тетива.
С теб съм в развитие на емоции,
но крият ли цветя кристали-сълзи.
Този звън, излят от жълти чашки,
ще разпадне думите в опиянение.
Чувствата ще акустират в мълчание,
в легенда за омагьосаните пътеки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
благодаря, Вики.
