Лято

vitality2 (Мария)
239 526

8.07.2022 г., 20:27 ч.

Поезия » Философска

545 0 5

Лято

Би било добре да си до мен, лято,

когато тръгнат позлатените полета

да пътуват на дървени осеви коли,

да се прибират в блесналите къщи.

Тинтявите дават гръб на билата

и изопват тънкостеблени тетива.

С теб съм в развитие на емоции,

но крият ли цветя кристали-сълзи.

Този звън, излят от жълти чашки,

ще разпадне думите в опиянение.

Чувствата ще акустират в мълчание,

в легенда за омагьосаните пътеки.

Произведението е участник в конкурса:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.