Лято

26 ago 2012, 17:54

Poesía » Del paisaje

611 0 2

Сушата попи и последната капка,

дъждът потъна в градската шахта.

Препускат мишлета, слънце пече,

сладки крачета, напукано поле.

С лъчезарен бич удари земята,

разбули нежно, воалът на мрака.

Сега скакалеца трака ли трака,

уверено в тревата, мъника подскача.

Слънчогледи мижат намусено, гневно:

"заслепяваш ни, ах, огънче небрежно!"

Смехът ти жежка мъниста надява,

жарта ти майстори - щурци разпява.

Любов в себе си гореща носиш,

страст, вталена в неизгарящ восък.

Жътвари събират реколтата златна,

а отсреща есенна приказка чака.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

EnigmaLibra (Иван Ценов)

2012-08-26T18:31:22+03:00

хах мисля, че и сам можете да се досетите, че това е "мъниста", просто изядена буква, благодаря за поправката
Tomad (Тома Кашмирски)

2012-08-26T17:55:10+03:00

Ще е чудесно, ако ни споделите значението на "мъниса"...