EnigmaLibra (Иван Ценов)
40 51
Aug 26, 2012, 5:54 PM

Лято 

  Poetry » Landscape
612 0 2

Сушата попи и последната капка,

дъждът потъна в градската шахта.

Препускат мишлета, слънце пече,

сладки крачета, напукано поле.

 

С лъчезарен бич удари земята,

разбули нежно, воалът на мрака.

Сега скакалеца трака ли трака,

уверено в тревата, мъника подскача.

 

Слънчогледи мижат намусено, гневно:

"заслепяваш ни, ах, огънче небрежно!"

Смехът ти жежка мъниста надява,

жарта ти майстори - щурци разпява.

 

Любов в себе си гореща носиш,

страст, вталена в неизгарящ восък.

Жътвари събират реколтата златна,

а отсреща есенна приказка чака.

© Иван Ценов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • хах мисля, че и сам можете да се досетите, че това е "мъниста", просто изядена буква, благодаря за поправката
  • Ще е чудесно, ако ни споделите значението на "мъниса"...
Random works
: ??:??