15 oct 2008, 20:52

Лято

  Poesía
655 0 2

Упойващо сладко ухаят липите

и свежият въздух потрепва едва.

Повдигат се плавно и волно гърдите

и нежно потрепва печална душа.

Свободно кат птици се реят мечтите,

отдавна заспалите наши мечти,

пробудени - ярко те греят в очите

със нови надежди в златисти лъчи.

Кат цветна пътека високо в небето

простряла се девствено чиста дъга

и сивият облак пролива в полето

щастливите сълзи на сладка нега.

Сияят сребристо и нежно в тревите

дъждовните капки кат накит лъчист.

Жадуват за полет далечен душите

с блянове чисти и в порив красив...

               

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Оджаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...