Лято

15 окт. 2008 г., 20:52

Поэзия

521 0 2

Упойващо сладко ухаят липите

и свежият въздух потрепва едва.

Повдигат се плавно и волно гърдите

и нежно потрепва печална душа.

Свободно кат птици се реят мечтите,

отдавна заспалите наши мечти,

пробудени - ярко те греят в очите

със нови надежди в златисти лъчи.

Кат цветна пътека високо в небето

простряла се девствено чиста дъга

и сивият облак пролива в полето

щастливите сълзи на сладка нега.

Сияят сребристо и нежно в тревите

дъждовните капки кат накит лъчист.

Жадуват за полет далечен душите

с блянове чисти и в порив красив...