Лято
Упойващо сладко ухаят липите
и свежият въздух потрепва едва.
Повдигат се плавно и волно гърдите
и нежно потрепва печална душа.
Свободно кат птици се реят мечтите,
отдавна заспалите наши мечти,
пробудени - ярко те греят в очите
със нови надежди в златисти лъчи.
Кат цветна пътека високо в небето
простряла се девствено чиста дъга
и сивият облак пролива в полето
щастливите сълзи на сладка нега.
Сияят сребристо и нежно в тревите
дъждовните капки кат накит лъчист.
Жадуват за полет далечен душите
с блянове чисти и в порив красив...
© Христо Оджаков All rights reserved.
