Изпепеляване
И трябваше да има разстояния,
които любовта да прелети;
и трябваше да ми направят рани
годините – с несбъднати мечти,
за да прогледна и да се науча,
да видя сънищата ти докрай...
Към теб вървях като планински ручей,
сега съм суха вейка и горя.
Запали ме една искрица малка,
дошла от най-далечния пожар.
Не виждаш ли от края на Земята
как пепел става моята душа?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Ангелова Todos los derechos reservados
