30 мая 2009 г., 07:52  

Изпепеляване

1.2K 0 17

И трябваше да има разстояния,

които любовта да прелети;

и трябваше да ми направят рани

годините – с несбъднати мечти,

 

за да прогледна и да се науча,

да видя  сънищата ти докрай...

Към теб вървях като планински ручей,

сега съм суха вейка и горя.

 

Запали ме една искрица малка,

дошла от най-далечния пожар.

Не виждаш ли от края на Земята

как пепел става моята душа?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прочела си много мои стихове напослдък, Анна.
    Трогната съм и благодаря!
  • Нека красотата вечно да ни докосва и да остава трайна следа в душата ни!
  • Благодаря за разбирането, Нели.
    Приятна вечер и успешна нова седмица!
  • Пречистена от огъня на лвтнитв пожари...
    Ще дойдат и такива моменти
    Звучи страшно..
  • Влюбено лято за вас, Любов, Анахид и Нели!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...