Изпепеляване
И трябваше да има разстояния,
които любовта да прелети;
и трябваше да ми направят рани
годините – с несбъднати мечти,
за да прогледна и да се науча,
да видя сънищата ти докрай...
Към теб вървях като планински ручей,
сега съм суха вейка и горя.
Запали ме една искрица малка,
дошла от най-далечния пожар.
Не виждаш ли от края на Земята
как пепел става моята душа?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Ангелова Все права защищены
