Изпепеляване
И трябваше да има разстояния,
които любовта да прелети;
и трябваше да ми направят рани
годините – с несбъднати мечти,
за да прогледна и да се науча,
да видя сънищата ти докрай...
Към теб вървях като планински ручей,
сега съм суха вейка и горя.
Запали ме една искрица малка,
дошла от най-далечния пожар.
Не виждаш ли от края на Земята
как пепел става моята душа?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
