Павче (Павлина)
18 29
24 feb 2021, 6:14

Лято наведнъж 

  Poesía » Del paisaje
373 4 13

 

Ядосана на лятото, че спи

в черупката на празна мида скрито,

зората просветлява и сребри

чудатите релефи на вълните.

 

Зората е палитра от бои.

Тя себе си рисува над морето

със четки от разрошени лъчи,

под нотите на бризния му шепот.

 

И лятото разцъфва изведнъж.

Съблякло всички облаци и грижи,

изтръсква и последния си дъжд,

простира ги на слънчеви корнизи.

 

Прегракналият глас на корморан

без капка жал ме сепва и събужда.

Изтръпнала от сънища и в плам

усещам, че на някого съм нужна.

 

Разсънват ме милувката на мъж

и прилива-прибой на любовта ни.

През лятото обичам наведнъж,

през зимата – каквото ми остане.

© Павлина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??