Ядосана на лятото, че спи
в черупката на празна мида скрито,
зората просветлява и сребри
чудатите релефи на вълните.
Зората е палитра от бои.
Тя себе си рисува над морето
със четки от разрошени лъчи,
под нотите на бризния му шепот.
И лятото разцъфва изведнъж.
Съблякло всички облаци и грижи,
изтръсква и последния си дъжд,
простира ги на слънчеви корнизи. ...