Лято наведнъж
Ядосана на лятото, че спи
в черупката на празна мида скрито,
зората просветлява и сребри
чудатите релефи на вълните.
Зората е палитра от бои.
Тя себе си рисува над морето
със четки от разрошени лъчи,
под нотите на бризния му шепот.
И лятото разцъфва изведнъж.
Съблякло всички облаци и грижи,
изтръсква и последния си дъжд,
простира ги на слънчеви корнизи.
Прегракналият глас на корморан
без капка жал ме сепва и събужда.
Изтръпнала от сънища и в плам
усещам, че на някого съм нужна.
Разсънват ме милувката на мъж
и прилива-прибой на любовта ни.
През лятото обичам наведнъж,
през зимата – каквото ми остане.
© Павлина All rights reserved.
