8 oct 2011, 23:14

Лятото на снежния човек

  Poesía
513 0 0

Аз съм снежен човек от Триград

и преживявам лятото си в зима,

докоснеш ли ме - сняг и студ,

погледнеш ли ме - бял свят от снежинки,

обикнеш ли ме - ще ме загубиш,

аз съм дете на слънцето,

забравило да си ме поиска горе,

не ме оставяй сам - не мога да те догоня,

не идвай твърде близо до мен - ще се разтопя,

нека да бъдем заедно разделени,

докато в душата ми е все още лято

крилато, топло и златно,

а тялото ми зима,

замръзнала, студена и синя.

Край мен елха - принцеса зелена,

ми изпраща катеричка да ме гони,

а над мен облак се разкъсва като одеяло,

и  снежинки - ефирни балерини,

се изсипват и покриват всичко

в искрящ кристал и елмаз.

Вятърът засвири с флейта

и покани луната на танц.

Снегът в мен заскърца и ноти

от зимен сонет засвири в мен,

лятото в мен си тръгваше.

Очите ми - черни копчета от палто

гледаха как душата ми отпътува

в колесница от скандинавски елени,

а лятото ми махаше ръка.

Гарван грачеше като тромпет.

А някъде другаде се раждаше

друг снежен човек.

С ръка от метличина метла

докоснах студа във въздуха

и написах името си в ледена бутилка,

затворих очи и сънувах, че съм облак

и плувам в синьо и безкрайно море.

Бяла сова кацна и заспа на шапката ми.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...