8.10.2011 г., 23:14

Лятото на снежния човек

511 0 0

Аз съм снежен човек от Триград

и преживявам лятото си в зима,

докоснеш ли ме - сняг и студ,

погледнеш ли ме - бял свят от снежинки,

обикнеш ли ме - ще ме загубиш,

аз съм дете на слънцето,

забравило да си ме поиска горе,

не ме оставяй сам - не мога да те догоня,

не идвай твърде близо до мен - ще се разтопя,

нека да бъдем заедно разделени,

докато в душата ми е все още лято

крилато, топло и златно,

а тялото ми зима,

замръзнала, студена и синя.

Край мен елха - принцеса зелена,

ми изпраща катеричка да ме гони,

а над мен облак се разкъсва като одеяло,

и  снежинки - ефирни балерини,

се изсипват и покриват всичко

в искрящ кристал и елмаз.

Вятърът засвири с флейта

и покани луната на танц.

Снегът в мен заскърца и ноти

от зимен сонет засвири в мен,

лятото в мен си тръгваше.

Очите ми - черни копчета от палто

гледаха как душата ми отпътува

в колесница от скандинавски елени,

а лятото ми махаше ръка.

Гарван грачеше като тромпет.

А някъде другаде се раждаше

друг снежен човек.

С ръка от метличина метла

докоснах студа във въздуха

и написах името си в ледена бутилка,

затворих очи и сънувах, че съм облак

и плувам в синьо и безкрайно море.

Бяла сова кацна и заспа на шапката ми.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...