5 sept 2014, 23:59

Лятото никога не стига

  Poesía » Otra
2K 1 23

 

Не стигна лятото. Изтече

през пръстите широки на мечтите,

гримираните  със надежда  вечери,

безцелните разходки край скалите.

 

Не ми достигна с мъничко морето

жаждата за синьо да удавя,

а щастието беше все заето

или извън обхват да отговаря.

 

Не стигна лятото, а  обеща,

че винаги със мен ще бъде

и още много  хубави неща,

с които се прибрах… несбъднати.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красива тъга!
  • А може би в това е красотата на лятото, в неговата краткост. Човек рядко осъзнава щасливите мигове докато ги изживява, но ги усеща безценни когато отминат. Затова и бързо отминава всяко лято. А щастието - то понякога е извън обхват, просто защото е кацнало на рамото или седи край нас и е изключило телефона си. Огледай се, то най - вероятно е все още някъде там.
  • Ниана, благодаря ти!
  • Не стигна лятото, а обеща,
    че винаги със мен ще бъде.

    И аз съм ненаситна за лято!
    Прекрасен стих!
  • Благодаря ви!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...