5 sept 2014, 23:59

Лятото никога не стига

  Poesía » Otra
2K 1 23

 

Не стигна лятото. Изтече

през пръстите широки на мечтите,

гримираните  със надежда  вечери,

безцелните разходки край скалите.

 

Не ми достигна с мъничко морето

жаждата за синьо да удавя,

а щастието беше все заето

или извън обхват да отговаря.

 

Не стигна лятото, а  обеща,

че винаги със мен ще бъде

и още много  хубави неща,

с които се прибрах… несбъднати.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красива тъга!
  • А може би в това е красотата на лятото, в неговата краткост. Човек рядко осъзнава щасливите мигове докато ги изживява, но ги усеща безценни когато отминат. Затова и бързо отминава всяко лято. А щастието - то понякога е извън обхват, просто защото е кацнало на рамото или седи край нас и е изключило телефона си. Огледай се, то най - вероятно е все още някъде там.
  • Ниана, благодаря ти!
  • Не стигна лятото, а обеща,
    че винаги със мен ще бъде.

    И аз съм ненаситна за лято!
    Прекрасен стих!
  • Благодаря ви!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...