Лятото никога не стига
Не стигна лятото. Изтече
през пръстите широки на мечтите,
гримираните със надежда вечери,
безцелните разходки край скалите.
Не ми достигна с мъничко морето
жаждата за синьо да удавя,
а щастието беше все заето
или извън обхват да отговаря.
Не стигна лятото, а обеща,
че винаги със мен ще бъде
и още много хубави неща,
с които се прибрах… несбъднати.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивон Всички права запазени
