valia1771 (Ивон)
37 371

5.09.2014 г., 23:59

Лятото никога не стига

Поезия » Друга

2K 1 23

Не стигна лятото. Изтече

през пръстите широки на мечтите,

гримираните със надежда вечери,

безцелните разходки край скалите.

Не ми достигна с мъничко морето

жаждата за синьо да удавя,

а щастието беше все заето

или извън обхват да отговаря.

Не стигна лятото, а обеща,

че винаги със мен ще бъде

и още много хубави неща,

с които се прибрах… несбъднати.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

bojenski (Иван Иванов)

Красива тъга!

2016-07-13T15:28:28+03:00
sauronboab (Борислав Ангелов)

А може би в това е красотата на лятото, в неговата краткост. Човек рядко осъзнава щасливите мигове докато ги изживява, но ги усеща безценни когато отминат. Затова и бързо отминава всяко лято. А щастието - то понякога е извън обхват, просто защото е кацнало на рамото или седи край нас и е изключило телефона си. Огледай се, то най - вероятно е все още някъде там.

2014-12-27T10:00:11+02:00
valia1771 (Ивон)

Ниана, благодаря ти!

2014-12-21T20:58:03+02:00
ниана (Нина Сименова)

Не стигна лятото, а обеща,
че винаги със мен ще бъде.

И аз съм ненаситна за лято!
Прекрасен стих!

2014-12-15T15:40:25+02:00
valia1771 (Ивон)

Благодаря ви!

2014-11-29T18:19:20+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0