Лятото никога не стига

Поэзия » Другая

2K 1 23

Не стигна лятото. Изтече

през пръстите широки на мечтите,

гримираните със надежда вечери,

безцелните разходки край скалите.

Не ми достигна с мъничко морето

жаждата за синьо да удавя,

а щастието беше все заето

или извън обхват да отговаря.

Не стигна лятото, а обеща,

че винаги със мен ще бъде

и още много хубави неща,

с които се прибрах… несбъднати.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

bojenski (Иван Иванов)

Красива тъга!

2016-07-13T15:28:28+03:00
sauronboab (Борислав Ангелов)

А може би в това е красотата на лятото, в неговата краткост. Човек рядко осъзнава щасливите мигове докато ги изживява, но ги усеща безценни когато отминат. Затова и бързо отминава всяко лято. А щастието - то понякога е извън обхват, просто защото е кацнало на рамото или седи край нас и е изключило телефона си. Огледай се, то най - вероятно е все още някъде там.

2014-12-27T10:00:11+02:00
valia1771 (Ивон)

Ниана, благодаря ти!

2014-12-21T20:58:03+02:00
ниана (Нина Сименова)

Не стигна лятото, а обеща,
че винаги със мен ще бъде.

И аз съм ненаситна за лято!
Прекрасен стих!

2014-12-15T15:40:25+02:00
valia1771 (Ивон)

Благодаря ви!

2014-11-29T18:19:20+02:00