5 сент. 2014 г., 23:59

Лятото никога не стига

2K 1 23

 

Не стигна лятото. Изтече

през пръстите широки на мечтите,

гримираните  със надежда  вечери,

безцелните разходки край скалите.

 

Не ми достигна с мъничко морето

жаждата за синьо да удавя,

а щастието беше все заето

или извън обхват да отговаря.

 

Не стигна лятото, а  обеща,

че винаги със мен ще бъде

и още много  хубави неща,

с които се прибрах… несбъднати.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красива тъга!
  • А може би в това е красотата на лятото, в неговата краткост. Човек рядко осъзнава щасливите мигове докато ги изживява, но ги усеща безценни когато отминат. Затова и бързо отминава всяко лято. А щастието - то понякога е извън обхват, просто защото е кацнало на рамото или седи край нас и е изключило телефона си. Огледай се, то най - вероятно е все още някъде там.
  • Ниана, благодаря ти!
  • Не стигна лятото, а обеща,
    че винаги със мен ще бъде.

    И аз съм ненаситна за лято!
    Прекрасен стих!
  • Благодаря ви!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...