Лятото си отива
ЛЯТОТО СИ ОТИВА
Ей, лятото си веч отива!
Пристига щедра есента,
със дреха пъстра и красива,
но носи ни тя нам тъга.
И няма ги веч тези жеги
с знойното и жежко лято.
Мъка обзема ни и неги
по прелитащото ято.
Тревите вред са зажълтели,
витай някаква умора,
и младост още не видели,
вървят забързани хора.
"Къде разбързахте се, мили,
годините отминават,
останали сме веч без сили,
есените не прощават."
Насядали на пейки в парка,
като от пъстра броеница,
изнизват спомени без мярка
младежи в трета, дечица
играят весело и шумно -
блазе им - те са в пролетта,
а старците поглеждат умно -
за тях дошла е есента.
След нея зима те очакват -
не носи нищо тя добро.
Сега на слънцето се радват,
тъй ласкаво и топло то.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анка Келешева Todos los derechos reservados
