Лятото си отива

28 авг. 2012 г., 20:03

Поэзия » Другая

1201 0 2

ЛЯТОТО СИ ОТИВА

Ей, лятото си веч отива!

Пристига щедра есента,

със дреха пъстра и красива,

но носи ни тя нам тъга.

И няма ги веч тези жеги

с знойното и жежко лято.

Мъка обзема ни и неги

по прелитащото ято.

Тревите вред са зажълтели,

витай някаква умора,

и младост още не видели,

вървят забързани хора.

"Къде разбързахте се, мили,

годините отминават,

останали сме веч без сили,

есените не прощават."

Насядали на пейки в парка,

като от пъстра броеница,

изнизват спомени без мярка

младежи в трета, дечица

играят весело и шумно -

блазе им - те са в пролетта,

а старците поглеждат умно -

за тях дошла е есента.

След нея зима те очакват -

не носи нищо тя добро.

Сега на слънцето се радват,

тъй ласкаво и топло то.