3 may 2018, 2:02

Лъч

  Poesía
1.4K 0 3

Пердетата във хола са дебели

Слънчев ден се вижда между тях

Или е есен или дните са се слели

И лъч пробива реещ се домашен прах

 

Следобеден уют цари във хола

Лъчът попада върху фикус стар

В ръката имам чаша Дерби Кола

Във другата играчка – мотокар

 

Персийският килим е още нов

Седя на пода, помня че играя

Започва скърцащ жълт паркет

След кафявите ресни във края

 

Тихо е и за игра навън е рано

Секундите изглеждат вечни

Съседът май че свири, от пиано

Достигат тонове далечни

 

Във телевизора се вижда хола
И аз изопачено отразен

Ваканция е дните са се слели

В един следобед замразен

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Асен Кралев Todos los derechos reservados

В някои детски спомени не се случва нищо особено, но са останали въпреки това

La obra participa en el concurso:

21 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Успех и от мен!
  • Така е...и не само на малките. И на големите се случва да запомнят нещо незначително, при това изключително детайлно, като тук. Хубаво описано. Поздрави, Асен!
  • Много е хубаво! Успех!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...