May 3, 2018, 2:02 AM

Лъч

  Poetry
1.4K 0 3

Пердетата във хола са дебели

Слънчев ден се вижда между тях

Или е есен или дните са се слели

И лъч пробива реещ се домашен прах

 

Следобеден уют цари във хола

Лъчът попада върху фикус стар

В ръката имам чаша Дерби Кола

Във другата играчка – мотокар

 

Персийският килим е още нов

Седя на пода, помня че играя

Започва скърцащ жълт паркет

След кафявите ресни във края

 

Тихо е и за игра навън е рано

Секундите изглеждат вечни

Съседът май че свири, от пиано

Достигат тонове далечни

 

Във телевизора се вижда хола
И аз изопачено отразен

Ваканция е дните са се слели

В един следобед замразен

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Асен Кралев All rights reserved.

В някои детски спомени не се случва нищо особено, но са останали въпреки това

Comments

Comments

  • Успех и от мен!
  • Така е...и не само на малките. И на големите се случва да запомнят нещо незначително, при това изключително детайлно, като тук. Хубаво описано. Поздрави, Асен!
  • Много е хубаво! Успех!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...